Серия от фотографии на хора, които снимат статуята на Давид на Микеланджело пред Палацо Векио, Флоренция.

Тези, които отиват да видят скулптурата на Давид пред Палацо Векио разбират, че не е обикновена. Вадят фотоапаратите си и снимат, вероятно без дори да го виждат. Снимат, защото Давид е там, пред тях. Това обаче не е просто регистриране на поредната забележителност, но преживяване, възхищение, очакване, концентрация. Хората подхождат със специални чувства – композират кадъра, опитват се да уловят образа по възможно най-добрия начин. За тях Давид е култ.

Снимките и това, което се случва с тях, говорят много за образите в индустрията на глобалния туризъм. Отразената действителност, аурата на Давид, след това се показва пред приятели и близки на екрана на нечий компютър и накрая отива в архива. Макар и култов, Давид е забравен. Той е JPEG, записан е на диск, CD или флашка, превърнал се в един от множеството файлове.

В работата гледната точка е обърната. Вместо Давид, заснемам фотоапаратите, обърнати към него. Давид е предварително скрит и невидим, така, както в архивиран и забравен файл. Останала е само аурата. Невидимата сила на преживяната действителност и моментно възхищение, размножено в стотици образи.

Специални благодарности на Грета Грендайте. 

Инсталацията в Un Cabinet d'Amateur, София, януари 2013.