Фрагменти, 3:19 мин.

Видеото е кратка история на анонимните момиче и младеж в пространството на класически музей (Националната художествена галерия в София). Двамата се срещат по време на отегчителна разходка в празните му зали, запознават се на фона на христоматийните творби на българското изкуство, правят бърз секс в тясната музейна тоалетна и се разделят пред величествения му вход.

Втренченото око на камерата, прецизната центрирана композиция на всеки кадър, ненарушената почти до края пространствена последователност, премерената динамика на монтажа и изолиращ от реалността равномерен „технически“ звук формират нарастващ съспенс. Доста деликатната по днешните стандарти „интимна“ сцена само частично удовлетворява зрителското очакване за кулминацията на наратива, след края на филма остават въпроси без отговори – за музея.

Авторът на филма прибягва към похватите на „мокументари“, превдо-документалистиката, режисирайки сблъсъка на „високото“ и „низкото“ – традиционния музей и случайния секс. Опозицията се доразвива в съзнанието на зрителите: култура и природа, старо и ново, студено и топло, мъртво и живо... Музеят какъвто е, е поставен под съмнение.

Радикалната институционална критика притежава и оттенъци на носталгия. Музеят, тоталното хранилище според линейната история (на изкуството) е в основата на културната памет. В българската реалност обаче музеят, забравилия, че е част от живия организъм на обществото и функциониращ като дребен чарк в механизма на политическа репрезентация, е сведен до непопулярна недвижимост, до „мястото“. Във висококонкурентнoто „общество на спектакъла“ това е недостатъчно за нищо друго освен „за среща и запознанство“.

Яра Бубнова